„Името на шарката идва от това, че през 1959 г. е регистрирана за първи път сред маймуни в зоопарка в Копенхаген“, каза проф. Кантарджиев. Той уточни, че въпреки това маймуните рядко боледуват от това заболяване.
„Естествен резервоар са дребни гризачи, мишки и плъхове, като заболяването е характерно за Африка“, допълва професорът.
„Има два подвида на вируса при хората. При единият смъртността е 10%, а при другият тя е много ниска. Регистрираните до момента случаи на Запад са именно от втория вариант, генетично доказано е“, каза Кантарджиев.
Заразяването става при много близък контакт с болен, както и при интимен контакт. Може да настъпи заразяване и при контакт с дрехи, кърпи или предмети, докосвани от болен човек.
Заболяването протича по следния начин – от 7 до 14 дни след контакт се появяват първите симптоми. Те включват температура, болки в мускулите и гърба, главоболие и най-вече – силно зачервено гърло. „Важно е да знаем, че за разлика от едрата шарка, която се смята за изчезнала и е опасна за хората, при маймунската шарка има подуване на лимфните възли“, пояснява Кантарджиев.
„След това се появяват първите форми на обрив по кожата. Първо е червено петно, после то се надига над нивото на кожата, образува се мехурче с течност, което след време се пука. След няколко дни се появява коричка, а когато паднат коричките болният вече не е заразен“, каза Кантарджиев.
